Дело C-253/96: Kampelmann и др./Landschaftsverband Westfalen-Lippe и др., Заключение от 9 октомври 1997 г.

1) Следва ли член 2, параграф 2 от Директива 91/533/ЕИО да се тълкува в смисъл, че има за цел да измени разпределението на доказателствената тежест в полза на работника, по-специално така, че в трудов спор той да не е длъжен да доказва обстоятелства, свързани с трудовия договор или трудовото правоотношение, за които е уведомен писмено от работодателя си

2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, има ли член 2, параграф 2, буква в), подточка i) от Директивата пряко действие от 1 юли 1993 г. срещу публичноправен субект

3) Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, следва ли информацията относно „естеството или категорията на работата“, предоставяна на работника съгласно член 2, параграф 2, буква в), подточка i) от Директивата, да се разбира така, че работникът трябва да може да установи от уведомлението за класирането си в определена заплатна степен и категория дали има право на повишение

4) Обвързва ли уведомлението по член 2, параграф 2, буква в) от Директивата работодателя в смисъл, че той е обвързан от класификацията на длъжността, съобщена на работника, докато не докаже, че класирането е било неправилно, или поне докато не установи, че работникът е бил класифициран погрешно или че класификацията на работата е била понижена с течение на времето

5) Съвместимо ли е националното законодателство, транспониращо Директивата, и по-специално член 9 от нея, с разпоредба, според която при съществуващо трудово правоотношение към момента на влизане в сила на закона работодателят няма задължение да предостави на работника писмено уведомление, дори при поискване, когато предходно писмено уведомление или писмен трудов договор съдържа изискваната информация, с последица, че такова по-ранно уведомление продължава да е валидно и ако работодателят издаде по-ново писмено уведомление, което противоречи на по-ранното, той трябва да докаже, че по-късното уведомление е вярно?