Дело C-78/98: Preston и др., Заключение от 14 септември 1999 г.

1. Допустимо ли е съгласно принципа на ефективност на правото на Европейския съюз прилагането на национална процесуална норма, която изисква иск за членство в професионална пенсионна схема да бъде предявен пред Индустриалния трибунал в срок от шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, към което се отнася искът, както и на национална процесуална норма, която предвижда, че пенсионният стаж на ищеца се изчислява само въз основа на стаж след дата, която не е по-ранна от две години преди датата на предявяване на иска (независимо дали датата, на която стават дължими пенсионните права, е преди или след датата на иска)?
2. При положение че: (a) правата по член 119 от Договора се упражняват по силата на национален закон, приет през 1970 г., преди присъединяването на Обединеното кралство към Европейската общност, и влязъл в сила на 29 декември 1975 г., който преди 8 април 1976 г. вече е предоставял право на равно заплащане и равенство на други договорни клаузи; (b) националният закон съдържа процесуалните правила, посочени в първи въпрос; (c) други закони, забраняващи дискриминация в областта на заетостта, и националното договорно право предвиждат различни срокове: (1) Представлява ли прилагането на член 119 чрез този национален закон съответствие с принципа на еквивалентност на правото на Европейския съюз, според който националните процесуални правила при нарушение на правото на Съюза не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за подобни искове с вътрешноправен характер

(2) Ако не, кои са релевантните критерии за определяне дали друго право на иск по националното право е подобен вътрешноправен иск на правото по член 119

(3) Ако националният съд идентифицира такъв подобен иск съгласно критериите по (2), кои са релевантните критерии по правото на Съюза за определяне дали процесуалните правила, уреждащи подобния иск или искове, са по-благоприятни от процесуалните правила, които уреждат упражняването на правото по член 119?
3. При положение че: (a) служител е работил по редица отделни трудови договори за един и същ работодател за определени периоди от време с интервали между тях; (b) след изтичането на който и да е договор няма задължение за която и да е от страните да сключи нов договор; и (c) служителят предявява иск в срок от шест месеца след изтичането на по-късен договор или договори, но не предявява иск в срок от шест месеца след изтичането на по-ранен договор или договори; допустимо ли е национална процесуална норма, която изисква иск за членство в професионална пенсионна схема да бъде предявен в срок от шест месеца след изтичането на всеки договор, към който се отнася искът, и която по този начин не позволява стажът по по-ранни договори да бъде третиран като пенсионен стаж, съгласима с: (1) правото на равно заплащане за равен труд по член 119 от Договора; и (2) принципа на ефективност на правото на Европейския съюз, според който националните процесуални правила при нарушение на правото на Съюза не трябва да правят упражняването на правата по член 119 практически невъзможно или прекомерно трудно?