Дело C-233/98: Lensing & Brockhausen, Съдебно решение от 21 октомври 1999 г.

Следва ли първата алинея на член 36, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 222/77 във връзка с член 11а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1062/87 да се тълкува в смисъл, че при непредставяне на пратката в митническото учреждение по местоназначение държавата членка на отпътуване има компетентност да събира вносното мито само ако предварително е определила за главния задължено лице тримесечния срок, предвиден във втората алинея на член 11а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1062/87, и той не е представил изискуемите доказателства по тази разпоредба?

Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително: Следва ли третата алинея на член 36, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 222/77 да се тълкува в смисъл, че е приложима и в случай, когато митническо учреждение на държавата членка на отпътуване е събрало дължимото мито за стоки, допуснати до транзитната процедура, без да е определило срок съгласно втората алинея на член 11а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1062/87, така че държавата членка на отпътуване може да възстанови мито, което е определила и събрала без компетентност, само ако е доказано, че държавата членка, в която действително е извършено нарушението или нередността, е събрала митото

Следва ли да се прави разлика между мито, събрано като собствени ресурси на Общността, и други (национални) данъци?