Дело C-48/98: Söhl & Söhlke, Съдебно решение от 11 ноември 1999 г.

1. Съдържа ли член 859 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, с който се установяват разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността, валидно установен и изчерпателен набор от правила относно нарушенията по смисъла на член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, които „нямат съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или съответната митническа процедура“?

2. а) Пречи ли правото на Общността на национален съд да прецени самостоятелно дали е изпълнен критерият, предвиден в член 859, параграф 1 от Регламент № 2454/93, а именно че срокът е трябвало да бъде удължен, когато подадено навреме искане за удължаване е било отхвърлено с вече необжалваемо решение на митническия орган?
б) Позволява ли се с едно искане за удължаване да се обхванат не отделни декларации, а всички декларации, които трябва да бъдат подадени в определен период (в случая няколко месеца), когато като основание се посочват специални проблеми, съществуващи през този период в предприятието на заявителя (например внезапно заболяване или отсъствие на служители поради отпуск, въвеждане на нови служители, проблеми с прилагането на система за обработка на данни, разработена за целите на митническите формалности или, в случаи на пасивно усъвършенстване, прекомерна работа по подготовката на атрибуции, които по принцип следва да бъдат подготвени от митническите органи), без да е налице явна небрежност по смисъла на второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93?

3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Следва ли да се приеме, че многобройните случаи на неспазване на срока за възлагане на стоките, представени на митницата, на митническо одобрено предназначение или употреба, се считат за „нямащи съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или съответната митническа процедура“, когато такова предназначение или употреба е възложено след изтичането на срока и удължаване на срока не би било оправдано по член 49, параграф 2 от Митническия кодекс?

4. Ако на въпрос 2, буква б) или въпрос 3 се отговори отрицателно:
Приложим ли е член 900, параграф 1, буква о) от Регламент № 2454/93, въведен с член 1, параграф 29 от Регламент (ЕО) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 година, относно допустимостта за преференциални ставки или общностен режим, и за предоставянето на други форми на преференциално тарифно третиране?

5. Ако на въпрос 4 се отговори отрицателно:
Задължени ли са митническите органи и съдилищата да проверяват служебно дали са изпълнени всички релевантни критерии за възстановяване, дори когато заявителят изрично основава искането си за възстановяване само на едно правно основание, което налага, при обстоятелства като тези в настоящия случай, да се провери дали са изпълнени условията по второто тире на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с първото изречение на член 905, параграф 1 от Регламент № 2454/93 по отношение на декларации за допускане за свободно обращение, при които са представени валидни сертификати за движение по форма EUR.1 или сертификати за произход по форма А, и когато съществува възможност за пълно или частично освобождаване от вносни мита за стоки, които са били реимпортирани след пасивно усъвършенстване (диференциално митническо оформяне) или стоки, върнати след ремонт?

6. Когато са изпълнени критериите за възстановяване, предвидени в член 900, параграф 1, буква о) от Регламент № 2454/93, може ли по принцип да се приеме, че заинтересованото лице не е действало с измамно намерение или по начин, който е явно небрежен?

7. Ако на въпрос 6 и/или въпрос 4 се отговори отрицателно:
Следва ли понятието „offensichtliche Fahrlässigkeit“ (явна небрежност) във второто тире на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс да се определя според обективни и/или субективни критерии и има ли същото значение като понятието „grobe Fahrlässigkeit“ (явна небрежност) във второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93 и понятието „offenkundige Fahrlässigkeit“ (очевидна небрежност) в член 212а

Може ли да се приеме, че не е налице „явна небрежност“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, когато митнически дълг при внос е възникнал по член 204, параграф 1, буква а) поради причини като посочените в примерите във въпрос 2, буква б), при положение че в продължение на много месеци не е спазен срокът по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс и не са налице обстоятелства, оправдаващи удължаване на срока, така че е налице и явна небрежност по второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93?