Дело C-234/96: Vick, Съдебно решение от 10 февруари 2000 г.

1. Прилагат ли се член 119 от Договора за ЕО, Протокол № 2 Барбър и съответната съдебна практика на Съда на Европейските общности като първично право на Общността с предимство пред конституционното право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (член 2, параграф 1 от Закона за насърчаване на заетостта и общия принцип на равно третиране в трудовото право), действащи в Германия, с последица, че когато са изпълнени фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕО поради непряка дискриминация по пол във връзка с допълнителна професионална пенсионна схема поради неблагоприятно третиране на работещите на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират дори по конституционни или обикновени национални правни норми само при същите ограничителни условия, които се прилагат към съвпадащ иск по правото на Общността по член 119 от Договора за ЕО, така че, в отклонение от правната преценка, която иначе би се прилагала по националното право, дори на основание на национални правни основания обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на служителите, които са започнали съдебно производство или са предявили еквивалентен иск преди тази дата?

2. Същият ли е отговорът на предходния въпрос, ако на основание на съвпадащо национално право правото на равно третиране вече съществува поради простата причина, че има обективно неоправдано неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е от значение дали има и непряка дискриминация по пол, тъй като по-голям брой жени работници са неблагоприятно третирани?