Дело C-357/98: Yiadom, Заключение от 30 март 2000 г.

1) Прилагат ли се както член 8, така и член 9 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 година относно координацията на специалните мерки, отнасящи се до движението и пребиваването на чужденци, които са обосновани по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве (ОВ, английско специално издание 1963—1964 г., стр. 117), към решения относно влизането на територията на държава членка, или решенията относно влизането се обхващат единствено от разпоредбите на член 8?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че член 8, но не и член 9 от Директива 64/221 се прилага към решения относно влизането на територията на държава членка, удовлетворени ли са изискванията на член 8 от разпоредби на националното право, които предоставят на гражданин на държава членка, на когото е отказано влизане в друга държава членка по съображения, свързани с обществения ред, право на обжалване пред съд, което може да бъде упражнено само след като това лице вече не се намира физически на територията на съответната държава членка?
3) За целите на член 8 и/или 9 от Директива 64/221, когато националното право:
- позволява на компетентните органи, като алтернатива на задържането, да предоставят „временно допускане“ на гражданин на друга държава членка, който не притежава валидно разрешение за пребиваване, на територията на приемащата държава членка, без да му се предоставя „влизане“ по смисъла на националното право в съответната държава членка; и
- позволява на компетентните органи да държат заинтересованото лице във временно допускане, докато не приключат проверките дали фактите оправдават мерки за изключване на това лице от държавата членка по съображения, свързани с обществения ред,
представлява ли последващо решение за „отказ за влизане“ на това лице и за изключването му от територията на държавата членка по съображения, свързани с обществения ред, решение относно влизането на територията на държава членка или решение относно експулсиране от територията на държава членка?
4) Различен ли е отговорът на въпрос 3, ако националното право позволява на компетентните национални органи да отменят ограниченията за заетост, първоначално наложени като условие за такова временно допускане, и тези органи го правят след вземането на решение за отказ за допускане на националната територия, в очакване на произнасяне по съдебен контрол за отмяна на този отказ?
5) Може ли отговорът на въпрос 3 да бъде повлиян от продължителността на времето, необходимо (а) за „отказ за влизане“ и/или (б) за изпълнение на такова решение чрез фактическо отстраняване на заинтересованото лице от територията на държавата членка, и ако да, по какъв начин?
6) Може ли отговорът на въпрос 5 от своя страна да бъде повлиян от това дали забавянето при изпълнението на решение за „отказ за влизане“ се дължи на оспорване на неговата законосъобразност, и ако да, по какъв начин?