Дело C-133/00: Bowden и др., Заключение от 8 май 2001 г.

1. Като се има предвид, че информираното становище на отговорните органи, че е необходима промяна, ако дадена законодателна разпоредба трябва да постигне определен ефект, вероятно е съвместимо само със становището, че разпоредбата преди промяната не постига този ефект, и като се има предвид също така изразените по-рано становища на Икономическия и социален комитет, Европейския парламент, Комисията и Общата позиция на Съвета относно изключенията по член 1, параграф 3 от Директива 93/104/ЕИО, които предполагат, че все още съществува изключение от ползите на директивата за всички, които работят в сектора на автомобилния транспорт, но че такова изключение е напълно неоправдано, доколко можем да заключим от такива незаконосъобразни материали или че: (a) към момента правилното тълкуване на текста на член 1, параграф 3 е такова, което изключва всички такива лица, или (b) че такова тълкуване не би представлявало справедливо и целесъобразно тълкуване на члена

2. Какъвто и да е отговорът на въпрос 1, ако при изпълнение на задачата си да тълкуваме националното си законодателство в светлината на текста и целта на директивата, се сблъскаме с това, което считаме за широка цел („всеки работник в Европейската общност ще има право на ... платен годишен отпуск“), но също така, с не по-малка важност в същата разпоредба, текст („се прилага за всички сектори на дейност ... с изключение на ... автомобилния транспорт“), който изглежда значително подкопава тази широка цел, поне по фактите по настоящото дело, имаме ли право (и ако да, по силата на какви принципи) да прилагаме националното си законодателство към фактите по конкретния случай така, че да дадем ефект на тази широка цел, независимо от ясния текст, който изглежда изключва тази цел по такива факти

3. За да поставим подобни въпроси по-малко абстрактно, всички работници, заети в сектора на автомобилния транспорт, посочен в член 1, параграф 3, непременно ли са изключени от приложното поле на Директива 93/104

4. Ако не всички такива работници са непременно изключени, какъв критерий следва да приложи националният съд, за да определи кои работници, заети в сектора на автомобилния транспорт, са изключени по член 1, параграф 3 и кои не са?