Дело C-381/99: Brunnhofer, Съдебно решение от 26 юни 2001 г.

1. При преценката дали работата е „еднаква работа“ или представлява „същата длъжност“ по смисъла на член 119 от Договора за ЕО (сега член 141 ЕО) или е „същата работа“ или „работа, на която се придава еднаква стойност“ по смисъла на Директива 75/117/ЕИО, достатъчно ли е, когато индивидуалните трудови договори предвиждат добавки към възнаграждението, определено с колективен трудов договор, да се установи дали двамата сравнявани работници са класифицирани в една и съща длъжностна категория по колективния трудов договор?

2. Ако отговорът на въпрос 1(а) е отрицателен: В описаната в въпрос 1(а) ситуация, представлява ли еднаквата класификация по колективния трудов договор доказателство за еднаква работа или работа с еднаква стойност по смисъла на член 119 (сега член 141) от Договора и на Директива 75/117/ЕИО, с което се възлага на работодателя да докаже, че работата е различна?

3. Може ли работодателят да се позове на обстоятелства, които не са взети предвид в колективните трудови договори, за да оправдае разлика във възнаграждението?

4. Ако отговорът на въпрос 1(а) или 1(б) е положителен: Прилага ли се това също така, ако класификацията в длъжностната категория по колективния трудов договор се основава на длъжностна характеристика, формулирана в много общи термини?

5. Основават ли се член 119 (сега член 141) от Договора и Директива 75/117/ЕИО на определение за „работник“, което е поне уеднаквено дотолкова, доколкото задълженията на работника по трудовия договор зависят не само от общо определени стандарти, но и от индивидуалните способности на самия работник?

6. Следва ли член 119 (сега член 141) от Договора и член 1 от Директива 75/117/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че определянето на различно възнаграждение може да бъде обективно оправдано от обстоятелства, които могат да бъдат установени само ex post facto, като например конкретното изпълнение на работата от даден работник?