Дело C-443/99: Merck, Sharp & Dohme, Заключение от 12 юли 2001 г.

1) Може ли притежател на търговска марка да използва своите права върху търговската марка, за да предотврати или ограничи вноса на собствените си стоки от една държава членка в друга или да възпрепятства тяхната продажба или реклама след вноса, когато вносът, продажбата или рекламата не нанасят вреда на специфичния предмет на тези права или поне не нанасят съществена вреда?
2) Следва ли на първия въпрос да се отговори по различен начин, ако притежателят твърди, че вносителят или дистрибуторът използва неговата търговска марка по начин, който – без да вреди на специфичния предмет на търговската марка – не е необходим?
3) Ако вносител на стоки на притежателя или дистрибутор на такива внесени стоки трябва да докаже, че използването на търговската марка на притежателя е „необходимо“, изпълнено ли е това изискване, когато се докаже, че използването на марката е разумно изискуемо с оглед осигуряване на достъп до а) само част от пазара за съответните стоки или б) целия пазар за съответните стоки, или изисква ли се използването на търговската марка да бъде от решаващо значение за възможността за пускане на стоките на пазара, и ако нито едно от тези условия не е изпълнено, какво означава тогава „необходимо“?
4) Ако притежателят на търговска марка по принцип има право да упражнява своите национални права върху търговската марка срещу всяко използване на неговата търговска марка върху или за стоки, което не е необходимо, представлява ли това злоупотреба и скрито ограничаване на търговията по смисъла на член 30, второ изречение от Договора за ЕО, когато това упражняване затруднява или изключва паралелен внос на собствените стоки на притежателя, ако този паралелен внос не може да навреди на специфичния предмет или основната функция на търговската марка?
5) Ако вносител или дистрибутор на внесени стоки възнамерява да използва търговската марка на притежателя върху или за тези стоки и такова използване не вреди и няма да навреди на специфичния предмет на търговската марка, длъжен ли е той въпреки това да уведоми предварително притежателя за своето намерение да използва търговската марка?
6) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, води ли неизпълнението на задължението за уведомяване от страна на вносителя или дистрибутора до това, че притежателят получава право да забрани или ограничи вноса или по-нататъшната търговия с тези стоки, дори когато такъв внос или по-нататъшна търговия няма да навреди на специфичния предмет на търговската марка?
7) Ако вносител или дистрибутор на внесени стоки трябва да уведоми предварително притежателя за използването на неговата търговска марка, което не вреди на специфичния предмет на търговската марка,
a) отнася ли се такова изискване за всяко използване на търговската марка, включително във връзка с реклама, етикетиране и опаковане, или ако се отнася само за определени форми на използване, за кои?
b) трябва ли вносителят или дистрибуторът да уведоми притежателя или е достатъчно притежателят да получи такова уведомление?
c) какъв срок трябва да бъде предоставен?
8) Може ли национален съд в държава членка по дело, заведено от притежателя на права върху търговска марка, да постанови забрана, да присъди обезщетение, да разпореди изземване или да наложи други правни средства по отношение на внесени стоки, тяхната опаковка или реклама за тях, ако такова решение a) спира или възпрепятства свободното движение на стоки, които са пуснати на пазара в Общността от притежателя или с негово съгласие, но b) няма за цел да предотврати вреда на специфичния предмет на съответните права и не допринася за предотвратяване на такава вреда?

Въпросът, отправен от Oberlandesgericht Wien:
Следва ли член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че притежателят на търговска марка може да се противопостави на продажбата на лекарствен продукт, пуснат на пазара под неговата търговска марка, когато вносителят го е опаковал повторно и е поставил отново търговската марка върху него, както и е изпълнил допълнителните изисквания, установени от Съда на Европейските общности в решение от 11 юли 1996 г. (обединени дела C-427/93, C-429/93 и C-436/93, Bristol-Myers Squibb и др.) (без влошаване на състоянието на стоката в опаковката, ясно посочване на производителя и произхода, липса на вреда за търговската марка и репутацията на притежателя при лоша опаковка, както и уведомяване на притежателя на търговската марка за пускането на пазара на повторно опакования лекарствен продукт), и когато стоката би се продавала по-трудно, ако не е опакована повторно, единствено поради това, че не малка част от потребителите на лекарствени продукти в държавата вносител изпитват недоверие към лекарствени продукти, които очевидно са предназначени за пазара на друга държава (с друг език) и чиято опаковка е приспособена към националните правила за продажба на лекарствени продукти само чрез поставяне на етикети?