Дело C-684/24: Across Fiduciaria e a., Съдебно решение от 21 май 2026 г.

Съвместим ли е член 31, параграф 4 от Директива 2015/849, който позволява предоставянето на достъп до информация за действителните собственици на доверителна собственост или сходна правна форма, с членове 7 и 8 от Хартата и член 8 от ЕКПЧ, доколкото във всички случаи позволява достъп на всяко физическо или юридическо лице, „което може да докаже наличието на законен интерес“, без да уточнява и определя самото понятие „законен интерес“, като оставя неговото определяне на пълната свобода на преценка на държавите членки и по този начин създава риск от прекалено широко определяне на кръга от лица, които имат право на достъп, което на свой ред може да накърни горепосочените основни права на засегнатото лице?

Съвместими ли са предвидените в член 31, параграф 7а от Директива 2015/849 гаранции относно правото на административно обжалване на решение, с което се отказва (при наличие на изключителни обстоятелства, установени в националното право) достъпът по този член 31, параграф 4 (достъп, който във всички случаи е разрешен до информация относно собствеността на доверителна собственост или сходна правна форма), като се има предвид защитата, предоставена от член 47 от Хартата, както и от член 6 от ЕКПЧ, с членове 6—7 от Постановление № 55, доколкото те предоставят на несъдебен административен орган, като териториалната търговска палата, правомощието да се произнесе по разкриването на данните, което има необратим ефект, и доколкото предоставят право на съдебна защита на действителния собственик едва на по-късен етап?

Трябва ли понятието „istituti giuridici“ [„правни форми“] в член 31, параграф 1, параграф 2 и параграф 10 от Директива 2015/849, което се съдържа в текста на италиански език, да се тълкува в смисъл, че в съответствие с произтичащото от текстовете на други основни езици, както и от контекста и целта на тази директива, то се отнася до съществуването на органично единство на разпоредбите и принципите, уреждащи определено социално явление, или пък до конкретна и специфична правно-икономическа сделка, или още до видове правно-икономически сделки, преценени съобразно техните съществени характеристики, които във всички случаи имат структура или функции, сходни с тези на доверителната собственост?

Трябва ли член 31, параграф 10 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че уведомленията, извършвани от държавите членки, и докладът на Комисията до Европейския парламент и Съвета нямат задължителна нормативна сила, а са само декларативни актове, в които се признават сходните правни форми, в различните правни системи, поради което в случай на спор националният съд и Съдът на Европейския съюз във всички случаи трябва да проверят наличието на такова сходство с доверителната собственост в структурата или функциите на тези правни форми само с оглед на разпоредбите на тази директива, тъй като тези допълващи правото на Съюза актове не могат да се считат за обвързващи?

Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно съображения 1, 2, 4, 5 и 12 — 17, както и член 2, член 3, точка 6 и член 31 от Директива 2015/849, а също и съображения 4, 5, 16, 17 и 25 — 34 от Директива 2018/843, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2007, в частта, в която тази правна уредба включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на дружествата за доверително управление?

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципът на пропорционалност, както и разпоредбите на член 31, параграф 1 от Директива 2015/849 във връзка с член 5, параграф 4 ДЕС и съображения 5 и 27 от Директива 2018/843 национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2017, в частта, в която включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на дружествата за доверително управление, въпреки че дейността на тези дружества е обвързана с редица задължения и подлежи на надзор от страна на различни национални органи, и предвид рисковете, които могат да бъдат породени от извършваните операции?

Невалидни ли са разпоредбите на член 31, параграфи 1, 2 и 10 от Директива 2015/849 поради противоречието им с разпоредбите на член 114 и член 288, трета алинея ДФЕС, както и с принципа на полезното действие?

Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно съображения 1, 2, 5 и 12—17 от Директива 2015/849, членове 30 и 31 от същата директива, съображения 4, 5, 16, 17 и 25—34 от Директива 2018/843, членове 6—16 от Хартата, както и принципът на пропорционалност, предвиден в член 5, параграф 4 ДЕС, да се тълкуват — включително в светлината на решение на Съда от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers (C‑37/20 и C‑601/20, EU:C:2022:912) — в смисъл, че не допускат правна уредба като предвидената в член 21, параграф 4, буква d bis) от Законодателен декрет № 231/2007 и член 7, параграф 2 от Постановление № 55/2022, която позволява достъп на частни лица, включително на такива с колективен интерес, които имат релевантен и отделен правен интерес, в случаите, когато е необходимо да се знае кой е действителният собственик, за да се гарантира или защити интерес, съответстващ на правно защитено положение, когато разполагат с конкретни и документирани доказателства, че действителният и юридическият собственик са отделни лица, като освен това тази правна уредба изисква интересът да бъде пряк, конкретен и съществуващ, а за субекти, представляващи колективни интереси, той да не съвпада с интереса на лицата, спадащи към представляваната категория?