Дело C-4/02: Schönheit, Заключение от 22 май 2003 г.

1. Подлежи ли отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по Beamtenversorgungsgesetz на прилагането на член 119 от Договора за ЕО, сега заменен от член 141, параграфи 1 и 2 ЕО, във връзка с Директива 86/378/ЕИО или разпоредбите на Директива 79/7/ЕИО?
2. Представляват ли обезщетенията по Beamtenversorgungsgesetz схема по смисъла на член 6, параграф 1, буква h) от Директива 86/378/ЕИО, с последица че, независимо от това, че се финансират от бюджетни средства, е допустимо да се вземат предвид актюерски фактори или аналогични съображения за диференциране на равнищата на обезщетенията?
3. Приложими ли са факторите, необходими за оправдаване на косвена дискриминация на основание пол, предвидени в член 2, параграф 2 от Директива 97/80/ЕО, в случаите по член 119 от Договора за ЕО и член 141, параграфи 1 и 2 ЕО, както и Директива 86/378/ЕИО, независимо дали възниква въпрос в съдебното производство относно облекчаване на доказателствената тежест или този въпрос няма значение по принципа на служебното установяване на фактите в съдебното производство?
4. Следва ли привидно неутрален критерий в правна разпоредба да се преценява относно неговата необходимост единствено въз основа на намерението на законодателя и мотивите за приемането, които са видими от законодателния процес, по-специално когато съществуването на такива намерения и мотиви е документирано в процедурата по приемане на законодателството и доказуемо е било релевантната причина за приемането?
5. Доколкото, паралелно с или в допълнение към тези намерения и мотиви (вж. въпрос 4), могат да се вземат предвид и други легитимни цели на законодателството като оправдателни фактори по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 97/80/ЕО или съдебната практика на Съда относно установяване на съществуването на косвена дискриминация на основание пол, може ли национален съд служебно да установи съществуването на легитимни цели за дадена правна разпоредба и, където е уместно, да ги използва за оправдаване на разграничителен критерий, по-специално когато неговата аргументация в това отношение се основава на съображения, присъщи на системата на закона

Може ли да го направи и когато такива съображения не са ясно отразени в мотивите за приемане, документирани в хода на законодателната процедура?
6. Може ли първоначално явната дискриминация при изчисляването на пенсиите на по-възрастни жени държавни служители на непълно работно време като пропорция от последната заплата да бъде оправдана с необходимостта да се постигне легитимна цел, когато тази дискриминация е предназначена, така да се каже, да компенсира минимална пенсия, придобита през първите 10 години служба без отчитане на намаленото работно време, въпреки че пенсионните обезщетения на държавните служители се изплащат единствено от общи бюджетни средства без принос от страна на жените служители

Като оправдание за такава необходимост, ако е уместно на допълнително основание, може ли да се позове на факта, че пенсионните обезщетения имат характер на издръжка и на тяхната характеристика като традиционен принцип на професионалната държавна служба по член 33, параграф 5 от Основния закон?
7. Ако такава дискриминация се счита за необходима по въпрос 6, остава ли намаляването на размера на пенсията за по-възрастни жени и мъже държавни служители с право на обезщетения далеч над минималната пенсия за поне 10 признати години служба, приложимо поради предходна работа на непълно работно време, все още разумно (пропорционално), ако размерът на такова намаление се изчислява не само въз основа на степента на намаленото работно време на линейна основа, но и, във вреда на засегнатите, спрямо продължителността на пълната заетост спрямо тази на непълната заетост — въпреки че за по-възрастните жени и мъже държавни служители евентуално непропорционално благоприятното предоставяне на минимална пенсия независимо от намаляването на работното им време вече не е възможно

Не би ли било в този контекст (по-)подходящо да се изостави непропорционалното намаляване на размера на пенсията за по-възрастни и дългогодишни жени и мъже държавни служители и вместо това да има само пропорционално намаляване на минималната пенсия?
8. Когато броят на бюджетните и щатните длъжности остава непроменен, могат ли допълнителните разходи за персонал, възникнали при наемането на допълнителни лица чрез разширяване на възможностите за работа на непълно работно време, за разлика от досега преобладаващата пълна заетост, да оправдаят необходимостта тези разходи да бъдат прехвърлени върху служителите на непълно работно време чрез непропорционално намаляване на размера на тяхната пенсия, както е предвидено във втората и третата алинея на първото изречение на параграф 14, алинея 1 от Beamtenversorgungsgesetz в редакцията, приложима до 31 декември 1991 г.?
9. Разумно ли е такива разходи да се вземат предвид като необходимост (въпрос 8), ако допълнителните разходи се прехвърлят единствено върху бивши служители на непълно работно време, така че жените, в по-голямата си част, трябва да ги понасят, въпреки че разширяването на възможностите за работа на непълно работно време към момента на законодателната промяна в това отношение е преследвало основно целта да се намали общата безработица чрез частичното усвояване на излишните кандидати за държавна служба от двата пола?
10. Протоколът относно член 119 от Договора за ЕО като част от Договора за Европейския съюз от 1992 г. (ОВ 1992 C 191, стр. 68) изключва ли по принцип преглед по член 141, параграфи 1 и 2 ЕО (бивш член 119 от Договора за ЕО) на подробните правила за включване на периоди на заетост преди 17 май 1990 г.

Прилага ли се забраната за такъв преглед и когато след 17 май 1990 г. разпоредбите, релевантни за включването на периоди на заетост, завършени преди съответната дата 17 май 1990 г., са били изменени, но тези изменения водят само до частично съобразяване с изискванията на член 119 от Договора за ЕО и за определени категории не водят до такова благоприятно съобразяване?
11. При определяне на спазването на релевантната дата 17 май 1990 г. при приемането на закони решаваща ли е датата на публикуване в официалния вестник или въпросът се определя от приключването на обсъжданията в законодателните органи — дори когато съгласието на федералното правителство е изискуемо по закон?