Дело C-317/01: Abatay и др., Съдебно решение от 21 октомври 2003 г.

Следва ли член 41 от Допълнителния протокол и/или член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че предоставят права, на които турските граждани могат да се позовават пред националните съдилища, за да предотвратят прилагането на противоречащи национални разпоредби, и какъв е обхватът на застопоряващите клаузи, съдържащи се в тези разпоредби?

Член 13 от Решение № 1/80 следва ли да се тълкува като забраняващ на държава членка на Общността да въвежда национални разпоредби, които, в сравнение с положението по националното право към 1 декември 1980 г., предвиждат нови ограничения за достъпа до пазара на труда за турски работници по принцип, или забраната за въвеждане на нови ограничения по член 13 от Решение № 1/80 се отнася само до момента, в който работникът за първи път законно пребивава и работи?

Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се прилага и за работници, наети в Турция, които като шофьори на камиони, извършващи международен транспорт, редовно преминават през държава членка на Общността, без да принадлежат към легитимната работна сила на тази държава членка?

Следва ли член 41 от Допълнителния протокол да се тълкува в смисъл, че (a) турски работник има право да се позове на ограничение на свободата на предоставяне на услуги, което е в противоречие с Допълнителния протокол и, ако да, (b) съществува ли ново ограничение на свободата на предоставяне на услуги, когато държава членка на Общността, от датата на влизане в сила на Допълнителния протокол, ограничава достъпа на турски работници до пазара на труда и по този начин възпрепятства свободата на предоставяне на услуги от страна на работодателите, които наемат тези работници?

Следва ли член 41 от Допълнителния протокол да се тълкува в смисъл, че може да бъде приложим и когато работодателят е установен в държава членка, а не в Турция, и получателите на услугите са установени в същата държава членка?