Дело C-170/03: Feron, Заключение от 19 май 2004 г.

Следва ли да се счита, че лично моторно превозно средство, предоставено на физическо лице от неговия работодател и използвано от това лице както за служебни, така и за лични цели, представлява лична собственост по смисъла на член 1, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно системата на Общността за освобождаване от мита?
Следва ли разпоредбата на член 3, буква а) от този регламент, съгласно която вещта трябва да е била държана от съответното лице най-малко шест месеца преди датата, на която то е прекратило обичайното си пребиваване в третата страна на произход, да се тълкува в смисъл, че съответното лице, което е разполагало с вещта, било срещу възнаграждение или безвъзмездно, в рамките на трудова дейност, която е извършвало за собственика на тази вещ, е нейният държател по смисъла на посочената разпоредба?
Има ли значение за отговора на втория въпрос обстоятелството, че през целия шестмесечен период съответното лице е имало право да закупи това превозно средство?