Дело C-397/01: Pfeiffer и др., Съдебно решение от 5 октомври 2004 г.

1. a) Дали позоваването в член 1, параграф 3 от Директива 93/104 на член 2, параграф 2 от Директива 89/391, съгласно което тези директиви не се прилагат, когато особеностите на определени специфични дейности в службите за гражданска защита неизбежно противоречат на тяхното прилагане, следва да се тълкува в смисъл, че дейността на ищците като спешни работници попада в този обхват?

1. б) Следва ли понятието „пътен транспорт“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 93/104 да се тълкува в смисъл, че обхваща дейността на спешна медицинска служба, поради обстоятелството, че тази дейност включва, поне отчасти, използване на превозно средство и придружаване на пациент по време на транспортирането му до болница?

2. С оглед на решението на Съда по дело Simap (точки 73 и 74), следва ли член 18, параграф 1, буква б), подточка i) от Директива 93/104 да се тълкува в смисъл, че съгласието, дадено индивидуално от работника, трябва изрично да се отнася до удължаването на работното време над 48 часа седмично, или такова съгласие може да се съдържа и в съгласието на работника с работодателя, в трудовия договор, че условията на труд ще се уреждат от колективен трудов договор, който сам по себе си позволява удължаване на работното време над 48 часа средно?

3. Явява ли се член 6 от Директива 93/104 сам по себе си безусловен и достатъчно ясен, за да може да бъде позоваван от частноправни субекти пред националните съдилища, когато държавата не е транспонирала правилно директивата в националното право?