Дело C-491/03: Hermann, Съдебно решение от 10 март 2005 г.

Местен нормативен акт, въвеждащ данък върху напитките, определя като предмет на този данък „доставката срещу възнаграждение на алкохолни напитки за незабавна консумация“ и като такава доставка „всяка доставка за консумация на място“. Явява ли се този данък друг косвен данък върху стоки, обложени с акциз, по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 92/12, или е данък върху предоставянето на услуги, свързани със стоки, обложени с акциз, по смисъла на втората алинея на член 3, параграф 3 от Директива 92/12?

Ако отговорът на втория вариант от първия въпрос е положителен:

Във връзка с облагането на предоставянето на услуги, свързани със стоки, обложени с акциз, по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 92/12, изразът „при същото условие“ във втората алинея на член 3, параграф 3 от Директива 92/12/ЕИО отнася ли се само до условието, съдържащо се в първата алинея на член 3, параграф 3 от тази директива, а именно „при условие че тези данъци не водят до формалности при преминаване на границите в търговията между държавите членки“, или в такъв случай данъкът трябва също да бъде „за специфични цели“, както е предвидено в член 3, параграф 2 от директивата?