Дело C-89/04: Mediakabel, Съдебно решение от 2 юни 2005 г.

1. а) Следва ли понятието „телевизионно излъчване“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 89/552/ЕИО да се тълкува така, че не обхваща „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 98/34/ЕО, изменена с Директива 98/48/ЕО, а обхваща услуги като посочените в примерния списък на услугите, които не са обхванати от член 1, параграф 2 от Директива 98/34/ЕО, включително „услуги тип near-video on-demand“, съдържащ се в приложение V към Директива 98/34/ЕО, по-специално в точка 3, които следователно не представляват „услуги на информационното общество“?

б) Ако отговорът на въпрос 1а) е отрицателен, как следва да се направи разграничение между понятието „телевизионно излъчване“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 89/552/ЕИО и понятието „комуникационни услуги, предоставящи информационни елементи... по индивидуално искане“, също посочено в същата разпоредба?

2. а) Въз основа на какви критерии трябва да се определи дали услуга като разглежданата, която включва кодирани сигнали, предавани по мрежа, набор от филми, избрани от доставчика, които абонатите могат, срещу отделно заплащане за всеки филм и с помощта на ключ, изпратен от доставчика по индивидуално искане, да декодират и гледат в различни моменти, определени от доставчика, и която съдържа елементи както на (индивидуална) услуга на информационното общество, така и на услуга за телевизионно излъчване, представлява услуга за телевизионно излъчване или услуга на информационното общество?

б) В това отношение следва ли приоритет да се даде на гледната точка на абоната или на тази на доставчика на услугата

Има ли значение дали услугата е в конкуренция с други услуги?

3. В този контекст има ли значение, че, от една страна, класифицирането на услуга като разглежданата като „услуга на информационното общество“, към която не се прилага Директива 89/552/ЕИО, може да подкопае ефективността на тази директива, по-специално по отношение на целите, свързани с изискването да се запази определен процент от времето за излъчване за европейски произведения, и, от друга страна, ако се прилага Директива 89/552/ЕИО, изискването по нея да се запази определен процент от времето за излъчване за европейски произведения не е напълно подходящо, тъй като абонатите плащат за всеки филм и могат да гледат само филма, за който са платили?