Дело C-144/04: Mangold, Заключение от 30 юни 2005 г.

1) а) Следва ли клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение (Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно рамковото споразумение за срочната работа, сключено от ETUC, UNICE и CEEP) да се тълкува в смисъл, че забранява, при транспонирането ѝ в националното право, намаляване на защитата, произтичащо от понижаването на възрастовата граница от 60 на 58 години?
б) Следва ли клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение (Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно рамковото споразумение за срочната работа, сключено от ETUC, UNICE и CEEP) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, каквато е разглежданата в настоящия случай, която не съдържа нито едно от трите ограничения, предвидени в клауза 5, параграф 1?
2) Следва ли член 6 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на обща рамка за равно третиране в заетостта и професиите да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, каквато е разглежданата в настоящия случай, която разрешава сключването на срочни трудови договори, без да е необходимо обективно основание, с работници на възраст 52 или повече години, в противоречие с принципа, че не се изисква обективно основание?
3) Ако на някой от тези три въпроса се отговори утвърдително, длъжен ли е националният съд да не приложи националната разпоредба, която противоречи на правото на Общността, и да приложи общия принцип на вътрешното право, съгласно който срочните трудови договори са допустими само ако са обосновани с обективни причини?