Дело C-215/04: Pedersen, Заключение от 14 юли 2005 г.

1) a) Следва ли изразът „когато това не е възможно“ в член 2, буква г), подточка ii) от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превоза на отпадъци в, към и от Европейската общност да се тълкува в смисъл, че одобрено предприятие за събиране не може автоматично да бъде нотификатор на износа на отпадъци за рециклиране

б) Ако отговорът е положителен: кои критерии определят дали одобрено предприятие за събиране може да бъде нотификатор на износа на отпадъци за рециклиране

в) Може ли критерият да бъде, че производителят на отпадъците е неизвестен или че има толкова много производители на отпадъци, индивидуалният принос на всеки от които е толкова незначителен, че би било неразумно всеки от тях поотделно да бъде задължен да нотифицира износа на отпадъците

2) Предвижда ли член 7, параграф 2 от Регламент № 259/93, във връзка с член 7, параграф 4, буква а), първа и втора алинея по-специално, възможност компетентните органи на държавата на изпращане да възразят срещу конкретно искане за разрешение за износ на отпадъци с цел рециклиране, ако няма информация от нотификатора, че третирането на отпадъците в приемащото предприятие ще бъде, от гледна точка на опазването на околната среда, на същото равнище, каквото се изисква съгласно националните правила в държавата на изпращане

3) Следва ли първата алинея на член 6, параграф 5 от Регламент № 259/93 да се тълкува в смисъл, че изискването за информация относно състава на съответните отпадъци се отнася само до един конкретен вид, например „електронен скрап“

4) а) Следва ли член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 259/93 да се тълкува в смисъл, че срокът по член 7, параграф 2 започва да тече, когато компетентният орган на местоназначението е изпратил потвърждение, независимо от факта, че компетентният орган на изпращане не счита, че е получил цялата информация, посочена в член 6, параграф 5

б) Ако отговорът е отрицателен: каква информация трябва да съдържа нотификацията, преди да започне да тече 30-дневният срок, посочен в член 7, параграф 2

в) Има ли фактът, че е изтекъл 30-дневният срок за отговор, правно действие, което да възпрепятства органа да повдига допълнителни възражения или да иска допълнителна информация?