Дело C-4/05: Güzeli, Заключение от 23 март 2006 г.

Забраната за дискриминация, предвидена в член 10 от Решение № 1/80, препятства ли държава членка да откаже на турски работник, който е надлежно регистриран като част от работната сила на държавата членка и към датата на изтичане на първоначално предоставеното му национално разрешение за пребиваване има неограничено по време право на заетост, да продължи да пребивава на нейната територия за времето на неговата заетост

Има ли значение в този контекст дали разрешението за работа, предоставено на турския работник мигрант, е предоставено по националното право без ограничение във времето, е предоставено по националното право при условие, че първоначалното разрешение за пребиваване продължава да действа, но не изтича автоматично с прекратяване на разрешението за пребиваване и остава валидно, докато чужденецът няма право да пребивава в държавата членка дори временно

Разрешено ли е на държавата членка, с оглед на член 10 от Решение № 1/80, да откаже на турски работник пребиваване, ако той е нает като сезонен работник след датата на изтичане на последното предоставено му разрешение за пребиваване, т.е. ако не работи през периодите между заетостта

Има ли промяна в правната форма на националното право, уреждащо разрешението за работа, настъпила след датата на изтичане на първоначалното разрешение за пребиваване, някакво значение за забраната за отказ за по-нататъшно пребиваване, произтичаща от член 10 от Решение № 1/80?