Дело C-210/04: FCE Bank, Съдебно решение от 23 март 2006 г.

Следва ли член 2, параграф 1 и член 9, параграф 1 от Шестата директива да се тълкуват в смисъл, че място на стопанска дейност, което не е юридическо лице, различно от дружеството, част от което е, установено в друга държава членка и на което дружеството предоставя услуги, трябва да се счита за данъчно задължено лице поради разходите, които му се вменяват във връзка с тези услуги?

Следва ли член 2 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че прехвърлянето на разходите за предоставените услуги на подчиненото образувание от страна на дружеството, което не е установено в същата държава, представлява възнаграждение за предоставените услуги, независимо от размера на прехвърлените разходи и реализираната от дружеството печалба?

Ако предоставянето на услуги между дружеството майка и клона по принцип се счита за освободено от ДДС, тъй като получателят не е независим и следователно не може да се приеме, че между двете образувания съществува правно отношение, противоречи ли национална административна практика, която счита, че доставката е облагаема в такъв случай, на правото на установяване, предвидено в член 43 ЕО, когато дружеството майка е установено в друга държава членка на Европейския съюз?