Дело C-545/07: Apis-Hristovich, Съдебно решение от 5 март 2009 г.

Как да се тълкуват и разграничат понятията „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“ с оглед:

— установяване на извършено извличане по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива [96/9] от база данни, достъпна чрез електронно средство?

— в кой момент следва да се приеме, че е налице извършено извличане по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива [96/9] от база данни, достъпна чрез електронно средство?

— какво е значението за преценката на осъществено извличане, ако така извлеченото съдържание на база данни е послужило за създаването на нова и модифицирана база данни?

Чрез прилагането на какви критерии следва да се установи наличието на извършено извличане на база данни, достъпни чрез електронно средство

Ако базата данни на производителя притежава специфична структура, бележки, препращания, служебни команди, полета, хипертекстови връзки и редакционни текстове и същите тези бъдат открити у базата данни на твърдения нарушител, може ли това да се тълкува като белег на извършено извличане

Играят ли роля при тази преценка различните оригинални структури на организацията на двете противопоставени бази данни?

Има ли значение компютърната програма/системата за управление на база данни/ при установяване на извършено извличане, като същата не е част от базата данни?

Какъв критерий следва да приложи при тълкуване на понятието „извличане в съществена в количествено отношение част“, ако базата данни са групирани и се използват в отделни подгрупи, които са самостоятелни пазарни продукти

Трябва ли като критерий да се използва обемът на базите данни в целия пазарен продукт или като критерий следва да се използва обемът на базите данни в съответната подгрупа?

При тълкуване на понятието „съществена в качествено отношение част“ следва ли да се използва като критерий обстоятелството, че определен вид данни, които се твърди да са били извлечени, са били придобити от производителя от източник, който не е общодостъпен и поради това тяхното набавяне би могло да стане само чрез извличането им от базите данни на този именно производител?

Доколкото според Директива [96/9] и практиката на Съда на ЕО „съществена част от базата данни в количествено и качествено отношение“ е обвързана със съществени инвестиции за придобиване, проверка или оформление на база данни, как следва да се тълкуват тези понятия по отношение на публично достъпни нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи и съдебна практика?