Дело C-442/10: Churchill Insurance Company и Evans, Съдебно решение от 1 декември 2011 г.

Член 12, параграф 1 и член 13, параграф 1 от Директива [2009/103] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които съгласно релевантното национално право имат за последица да изключат възможността пострадало при пътнотранспортно произшествие лице да се ползва от застраховката, когато:

– пътнотранспортното произшествие е предизвикано от незастрахован водач,

– пострадалото лице е разрешило на посочения незастрахован водач да управлява превозното средство,

– пострадалото лице е било пътник в превозното средство към момента на пътнотранспортното произшествие, и

– пострадалото лице има застраховка за управлението на въпросното превозно средство?

По-специално:

– Такава национална разпоредба представлява ли разпоредба, която „изключва от застраховката“ по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива [2009/103]?

– При обстоятелства като тези в настоящото дело разрешението, дадено от [застрахованото лице] на незастрахованото лице, представлява ли „изрично или мълчаливо разрешение“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква а) от Директива [2009/103]?

– На отговора на този въпрос отразява ли се обстоятелството, че съгласно член 10 от Директива [2009/103] националните органи, които са отговорни да изплащат обезщетение за вреди, причинени от неидентифицирано или незастраховано превозно средство, могат да откажат да заплатят обезщетение на лица, които са се качили доброволно в превозното средство, причинило вредите или телесните повреди, когато органът може да докаже, че тези лица са знаели, че превозното средство не е застраховано?

От значение ли е за отговора на [първия въпрос] дали въпросното разрешение […] е основано на действително познаване на обстоятелството, че въпросният водач не е застрахован, или […] е основано на убеждението, че водачът е застрахован, или [също] […] [зависи ли от] това, че разглежданото разрешение е дадено от застрахованото лице, без то да се замисля по този въпрос?