Дело C-184/12: Unamar, Заключение от 15 май 2013 г.

Текст

... ssatie (Белгия)

„Конвенция за приложимото право към договорните задължения — Принцип за автономия на волята — Граници — Намеса на особените повелителни норми на правото на съда — Договор за търговско представителство“

I – Въведение

1. Настоящото дело се отнася до тълкуването на член 3 и член 7, параграф 2 от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. ( 2 ) (наричана по-нататък „Римската конвенция“), във връзка с Директива № 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители ( 3 ).

2. Преюдициалното запитване, отправено в настоящия случай от Hof van Cassatie, е в рамките на спор между United Antwerp Maritime Agencies (Unamar) NV (наричано по-нататък „Unamar“), дружество по белгийското право, и Параходство „Български морски флот“АД (наричано по-нататък „БМФ“), дружество по българското право, във връзка със заплащането на различни обезщетения, за които се твърди, че се дължат в резултат на прекратяване от страна на БМФ на съществуващия до този момент между тези две дружества договор за търговско представителство. В хода на последвалата съдебна процедура пред белгийския съд се поставя въпросът за възможността да приложи към договора императивните разпоредби на правото на съда, въпреки съществуването на арбитражна клауза, която сочи Българската търговско-промишлена камара в София (България) и предвижда изрично прилагането на българското право към договора.

3. По-специално от Съда се иска да уточни при какви обстоятелства националният съд може да откаже да приложи съгласно член 7, ...