Дело C-618/11: TVI, Заключение от 11 юни 2013 г.

Текст

„Данъчно облагане — ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 11, част A, параграф 2, буква а) и параграф 3, буква в) — Директива 2006/112/ЕО на Съвета — Член 78, буква а) и член 79, буква в) — Данъчна основа — Включване на такси в данъчната основа — Такса за излъчване — „Данъчно субституиране“

1. С преюдициалното запитване Supremo Tribunal Administrativo (Португалия) иска да се установи дали „таксата за излъчване“, с която се облага излъчването и разпространението на реклама и която е дължима от рекламодателите, но се внася в държавната хазна от доставчиците на услуги („данъчно субституиране“), следва да се включи в данъчната основа за целите на изчисляването на данъка върху добавената стойност (ДДС), тоест дали се прилага член 11, част A, параграф 2, буква а) или член 11, част A, параграф 3, буква в) от Шеста директива на Съвета ( 2 ). Тези дела са специфични поради две обстоятелства.

2. Първото от тях, което не е било разглеждано все още от Съда на Европейския съюз, се отнася до това какво би следвало да е отражението на съществуването на „трето лице“ в данъчното правоотношение между държавата и рекламодателите, в което това „трето лице“ има законовото задължение да плати въпросната такса на държавата („данъчно субституиране“), въпреки че същата е „наложена“ на рекламодателя.

3. Второто обстоятелство, което прави специфични тези дела, е това, че запитващата юрисдикция не е дала на Съда достатъчно подробна информация относно естеството и обхвата на механизма на „данъчно субституиране“, именно в конкретния контекст на правния режим ...