Дело C-537/11: Manzi и Compagnia Naviera Orchestra, Съдебно решение от 23 януари 2014 г.

Следва ли член 4а от Директива 1999/32, при приемане на която е взето предвид и влизането в сила на анекс VI, да се тълкува съгласно международноправния принцип на добросъвестност и принципа на лоялно сътрудничество между Общността и държавите членки в смисъл, че предвидената от него пределна стойност от 1,5 тегловни процента на сярата в корабното дизелово гориво не се прилага към корабите, плаващи под флаг на държава, която не е членка на Европейския съюз, но е страна по MARPOL 73/78, когато посочените кораби се намират в пристанище на държава членка, която също е страна по анекс VI?

В случай че член 4а от Директива 1999/32 не следва да се тълкува в смисъла, посочен в първи въпрос, незаконосъобразен ли е този член — доколкото предвижда пределна стойност от 1,5 тегловни проценти за съдържанието на сяра в корабното дизелово гориво, използвано от пътнически кораби, извършващи редовни курсове от или до пристанища в Общността, дори ако плават под флага на държава, която не е членка на Европейския съюз, но е страна по анекс VI, по силата на който извън зоните за контрол на емисиите на серни оксиди се прилага пределна стойност от 4,5 тегловни процента за съдържанието на сяра — поради противоречие с общия международноправен принцип „pacta sunt servanda“, както и с принципа на лоялно сътрудничество между Общността и държавите членки, тъй като принуждава посочените държави членки, които са ратифицирали анекс VI и са страни по него, да не изпълняват задълженията, които са поели спрямо другите държави — страни по анекс VI?

Следва ли понятието „редовен курс“ в член 2, точка 3ж от Директива 1999/32 да се тълкува в смисъл, че корабите, извършващи „редовни курсове“, включват и круизните кораби?