Дело C-483/12: Pelckmans Turnhout, Съдебно решение от 8 май 2014 г.

Трябва ли принципът на равенство, залегнал в член 6, параграф 3 от ДЕС и в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 15 и 16 от тази харта и членове 34—36 ДФЕС, 56 ДФЕС и 57 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в членове 8, 9, 16 и 17 от Закона от 10 ноември 2006 г. относно работното време в сферата на търговията, занаятчийството и услугите (LHO), тъй като предвиденото там задължение за един почивен ден в седмицата:

— не се прилага нито за търговците, които извършват дейността си в железопътни гари или в търговски обекти на предприятия за обществен транспорт, нито за продажбите в международни граждански летища и пристанища, нито за продажбите в бензиностанции или търговски обекти на магистрали, но се прилага за търговците, които извършват дейността си на други места,

— не се прилага за търговците, които продават стоки като вестници, списания, цигарени изделия и аксесоари, телефонни карти и талони за националната лотария, носители, съдържащи аудиовизуални произведения и видеоигри, както и сладолед, но се прилага за търговците, които предлагат други стоки,

— се прилага само за търговците на дребно, т.е. за предприятията, които продават на крайни потребители, но не се прилага за други търговци,

— създава, поне за търговците, които извършват дейността си чрез реално съществуващо място за продажба и имат пряк контакт с клиента, значително по-голямо ограничение, отколкото за търговците, които извършват своята дейност посредством онлайн магазин или евентуално други форми на продажба от разстояние?