Дело C-497/12: Gullotta и Farmacia di Gullotta Davide & C., Заключение от 12 март 2015 г.

1) Допускат ли принципите на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията, съдържащи се в член 49 и сл. ДФЕС, национална правна уредба, която не дава възможност на правоспособен фармацевт, вписан в професионалната колегия, но не собственик на търговски обект, включен в органичния план, да разпространява на дребно, в притежаваната от него дрогерия, и лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „бяла рецепта“ — т.е. които не са за сметка на SSN, а са изцяло за сметка на гражданина — като въвежда и в този сектор забрана за продажба на определени категории лекарствени продукти и ограничение в броя на търговските обекти, които могат да се откриват на националната територия?
2) Трябва ли член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него принцип се прилага без ограничения към професията фармацевт, без характерния за тази професия публичен интерес да оправдава съществуването на различни режими за фармацевтите — собственици на дрогерии, спрямо фармацевтите — собственици на аптеки, по отношение на продажбата на лекарствените продукти, посочени в първия въпрос по-горе?
3) Трябва ли членове 102 [ДФЕС] и 106 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че забраната за злоупотреба с господстващо положение се прилага без ограничения към професията фармацевт, доколкото фармацевтът — собственик на традиционна аптека, който продава лекарства по силата на договор със [SSN], е облагоприятстван от забраната за фармацевтите — собственици на дрогерии, да продават лекарствени продукти от категория C, без това да е обосновано от несъмнената специфика на фармацевтичната професия, която се дължи на обществения интерес от опазването на здравето на гражданите?