Дело C-231/15: Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Petrotel, Съдебно решение от 13 октомври 2016 г.

Трябва ли член 4, параграф 1, първа алинея, първо и трето изречение от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че когато предоставящо съобщителна мрежа предприятие обжалва решението на национален регулаторен орган за определяне на цените за терминиране на повиквания в мрежата на това предприятие (първото решение), а след това обжалва и последващото решение на националния регулаторен орган (решението за прилагане), с което договорът между адресата на първото решение и друго предприятие се изменя така, че цените, по които другото предприятие заплаща за терминирането на повиквания в мрежата на адресата на първото решение, да отговарят на цените, определени в първото решение, националният съд, след като установи, че първото решение е отменено, не може да отмени решението за прилагане поради текста на член 4, параграф 1, втора алинея от Рамковата директива и поради произтичащите от принципа на оправданите правни очаквания или принципа на правната сигурност интереси на предприятието, в чиято полза е издадено решението за прилагане, или пък член 4, параграф 1, първа алинея, първо и трето изречение от Рамковата директива във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд може да отмени издаденото от национален регулаторен орган решение за прилагане и съответно да отмени предвидените в него задължения за периода отпреди произнасянето на съдебното решение, ако смята, че това е необходимо за предоставянето на ефективна правна защита на предприятието, което обжалва решението на националния регулаторен орган, осигуряващо изпълнението на задълженията, предвидени в отмененото впоследствие първо решение?