Дело C-938/19: Energieversorgungscenter Dresden-Wilschdorf, Заключение от 3 юни 2021 г.

1) Трябва ли член 2, параграф 1 от Директива [2003/87] да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба като член 2, параграф 4, изречение 1 от [TEHG], в съответствие с която и спрямо инсталация, получила разрешително съгласно [BImSchg], се прилага [СТЕ], доколкото това разрешително се отнася и за спомагателни съоръжения, които не отделят емисии на парникови газове?

2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:

Следва ли от предвидените в изготвения от Комисията [формуляр за събиране на данни] и зададени на държавите членки критерии за изчисляване на коригираната квота […] за топлинна енергия, внасяна от инсталации, за които не се прилага схемата за търговия с квоти за емисии, че същата тази квота следва да се прилага към общата топлинна енергия, произведена в инсталацията, за която се прилага [СТЕ], дори когато ясно може да се установи, че внасяната топлинна енергия е от един или няколко отделно отчитани топлинни потоци, които могат да бъдат идентифицирани, и/или от вътрешно потребление на топлинна енергия в инсталацията?

3) Трябва ли член 6, параграф 1, трета алинея от Решение [2011/278] да се тълкува в смисъл, че определящият топлинен процес на подинсталацията с топлинен показател, се отнася до отрасъл или подотрасъл, за който в съответствие с Решение [2010/2] се счита, че е изложен на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, когато тази топлинна енергия се използва за производството на охладителна енергия, а охладителната енергия се потребява от инсталация, за която не се прилага схемата за търговия с квоти за емисии, в отрасъл или подотрасъл, който е изложен на значителен риск от изместване на въглеродни емисии?

Зависи ли приложимостта на член 6, параграф 1, трета алинея от Решение [2011/278] от това дали охладителната енергия се произвежда в границите на инсталацията, за която се прилага [СТЕ]?