Дело C-324/20: X-Beteiligungsgesellschaft (TVA – Paiements successifs), Заключение от 1 юли 2021 г.

Текст

„Преюдициално запитване — Данъци — Данък върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Еднократно предоставяне — Разсрочено плащане — Директива 2006/112/ЕО — Член 63 — Изискуемост на данъка — Член 64, параграф 1 — Понятието „доставка, водеща до последователни плащания“ — Член 90, параграф 1 — Намаляване на данъчната основа — Понятието „неплащане“

Въведение

1. По силата на принципите на икономическа свобода и свобода на договаряне операторите на пазара свободно определят договорните си отношения както по отношение на престациите, така и по отношение на възнаграждението за тях. Те обаче трябва да вземат предвид условностите, с които е обвързана осъществяваната от тях дейност, които са не само от икономическо, но и от правно, включително данъчно естество. Проблемите, до които може да доведе несъобразяването с тези условности, се илюстрират от настоящото дело.

2. По-конкретно, следва да се установи дали и доколко отсрочването на вноски на възнаграждението по облагаема с данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) сделка оказва влияние върху определянето на момента на възникване на задължението на данъчнозадълженото лице за плащане на посочения данък.

Правото на Съюза

3. Член 63 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ( 2 ) гласи:

„Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени“.

4. Съгласно член 64, параграф 1 от тази директива обаче:

„Когато води до последователни отчитания или плащания, […] доставката на услуги се счита за завършена [изпълнена] при изтичането на периодите, за които ...