Дело C-538/19: Casa Naţională de Asigurări de Sănătate и Casa de Asigurări de Sănătate Constanţa, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Може ли да се приравни на спешен случай по смисъла на точка 45 от решение от 5 октомври 2010 г., Елчинов (C‑173/09, EU:C:2010:581), или на случай на обективна невъзможност да се поиска разрешението по член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004, обосноваващ възстановяването в пълен размер на разходите за предоставено подходящо медицинско лечение (болнично лечение) в държава членка, различна от тази по местопребиваването на осигуреното лице, фактът, че терапията, за която лицето е дало съгласието си, е предписана само от лекар от държава членка, различна от тази по местопребиваване му, като се има предвид, че диагнозата и самият факт, че е необходимо спешно да се проведе лечение, са били потвърдени от лекар от здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване, който обаче е посочил друга терапия, в сравнение с която терапията, за която осигуреното лице е дало съгласието си поради мотиви, които могат да бъдат квалифицирани от него като уместни, е поне със същата степен на ефективност, но има предимството да не причинява инвалидност?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, когато лекар от здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване определя диагнозата и терапията, но по мотиви, които могат да се квалифицират като уместни, осигуреното лице не я приема, отива в друга държава членка, за да поиска второ медицинско становище, и последното е за провеждане на друга терапия, която е поне със същата степен на ефективност, но има предимството да не причинява инвалидност — терапия, която осигуреното лице приема и която отговаря на изискванията по член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 883/2004, длъжно ли е осигуреното лице и в този случай да поиска разрешението по член 20, параграф 1 от посочения регламент, за да му бъдат възстановени разходите за тази терапия?

Допускат ли член 56 ДФЕС и член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 национална правна уредба, която, от една страна, обуславя издаването от компетентната институция на разрешение за получаване на подходящо лечение (болнично лечение) в държава членка, различна от тази по местопребиваване, от съставянето на медицински доклад само от лекар, който осъществява дейността си в рамките на здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване, след одобрение от главния лекар на компетентната институция в тази държава, дори ако терапията, за която осигуреното лице е дало съгласието си поради мотиви, които могат да бъдат квалифицирани като уместни, като се има предвид, че има предимството да не причинява инвалидност, е предписана само от лекар от друга държава членка като второ медицинско становище, и от друга страна, не гарантира извършването в достъпна и предвидима процедура в рамките на здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване на ефективен анализ от медицинска гледна точка на възможността да се приложи лечението съгласно второто медицинско становище, изразено в друга държава членка?

При утвърдителен отговор на първия и третия въпрос, имат ли право осигуреното лице или съответно неговите наследници, при условие че са изпълнени двете изисквания по член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 883/2004, на това компетентната институция на държавата по местопребиваване на осигуреното лице да им възстанови всички разходи за терапията, проведена в друга държава членка?