Дело C-69/93: Punto Casa и PPV, Заключение от 23 март 1994 г.

1. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя, но не забранява работа в неделя, и налага санкция принудително затваряне на обекти, които нарушават това изискване, като по този начин значително намалява продажбите на такива обекти, включително продажбите на стоки, произведени в други държави членки на Общността, с последващо намаляване на обема на вноса от тези държави, следното: (a) мярка, имаща ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и последващите правила на общностното право, приети в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо целта, преследвана от разпоредбата на националното право; като се има предвид, че: - големите дистрибутори и организираните търговски центрове (категорията, към която принадлежи жалбоподателят) средно продават по-голямо количество продукти, внесени от други държави членки, отколкото малките и средните търговци; - оборотът, реализиран от големите дистрибутори и организираните търговски центрове в неделя, не може да бъде компенсиран чрез заместващи покупки от клиенти в други дни от седмицата, като тези покупки се извършват в търговска мрежа, която по принцип се снабдява от местни производители

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или други дерогации, предвидени от общностното право?