Дело C-68/79: Just, Заключение от 4 декември 1979 г.

1A. Противоречи ли на правото на Общността национална система на данъчно облагане, която прилага различни данъчни ставки за „аквавит и шнапс“ от една страна и „други спиртни напитки“ от друга, като се има предвид, че: (a) съгласно националното законодателство двете категории се разграничават чрез определение, основано на съдържанието на суровини и екстракти, както и на силата и характеристиките на вкуса; (b) разграничението не се основава на това дали съответните стоки са вносни или местни продукти и в рамките на двете категории данъчно облагане не се прави разграничение въз основа на произхода на продуктите?
1B. Има ли значение за отговора на въпрос 1A дали, в съотношение с цената на придобиване, данъкът обременява по-нискообложената категория спиртни напитки („аквавит и шнапс“) в същата степен, както и високообложената категория спиртни напитки („други спиртни напитки“)?
2. Ако е допустимо да се прилагат различни данъчни ставки, както е посочено във въпрос 1, установява ли правото на Общността изисквания за прилагането на такива ставки към вносните продукти

(a) Трябва ли вносните спиртни напитки да се облагат с данък по същата ставка като идентичните местни продукти или тези, които са най-сходни с вносните продукти

(b) Трябва ли всички вносни спиртни напитки да се облагат с по-ниската национална ставка, въпреки че „други спиртни напитки“ от местен произход се облагат с по-високата ставка?
3A. Ако е недопустимо да се прилагат различни ставки, по какви критерии следва да се определи коя ставка е приложима?
3B. Може ли на член 95 да се позовават датските производители или само вносителите?
4. Ако въпросът е релевантен, съдържа ли правото на Общността правила от значение за решаването на въпроса за възстановяване на данъци, платени в противоречие с член 95

В тази връзка има ли значение дали търговецът може да докаже, че е претърпял вреда?