Дело C-53/92: Hilti/Комисия, Заключение от 10 ноември 1993 г.

Първо, че Първоинстанционният съд неправилно е приел съществуването на отделни пазари за патронни ленти и пирони, като не е приложил правилния критерий за определяне на релевантния продуктов пазар за резервни части или компоненти и е игнорирал въпроса за взаимозаменяемостта на търсенето между различните системи за закрепване.

Второ, че Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че PAF системите представляват релевантен продуктов пазар, без да е количествено определил броя на случаите, в които други системи за закрепване могат да бъдат заместител на PAF системите.

Трето, че Първоинстанционният съд неправилно е потвърдил констатацията на Комисията, че другите системи за закрепване не са лесно взаимозаменяеми с PAF системите, като се е основал единствено на описание на различните характеристики на продуктите.

Четвърто, че Първоинстанционният съд неправилно е потвърдил констатация за невзаимозаменяемост, основана на съвместното съществуване на различни методи за закрепване за продължителен период от време.

Пето, че при отхвърлянето на доказателства, представени от Hilti за взаимозаменяемост между различните системи за закрепване, Първоинстанционният съд е приложил неправилна правна тежест на доказване.

Шесто, че Първоинстанционният съд неправилно е заключил, че констатациите на Комисията са потвърдени или поне не са опровергани от определени доказателства, представени от Hilti, а именно становището на г-н Яроу, проучването на Rosslyn Research и иконометричния анализ на проф. Албах.

Седмо, че Първоинстанционният съд не е взел предвид всички релевантни доказателства, представени от Hilti.