Дело C-491/03: Hermann, Заключение от 11 януари 2005 г.

Общинската наредба, въвеждаща данък върху напитките, определя предмета на този данък като „възмездна продажба на алкохолни напитки за незабавна консумация“ и тази продажба като „всяко предоставяне за консумация на място“. Явява ли се този данък друга непряка данъчна тежест върху продукти, подлежащи на акциз по смисъла на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 92/12 [...], или данък, наложен върху предоставянето на услуги, свързани с продукти, подлежащи на акциз по смисъла на член 3, параграф 3, второ изречение от Директива 92/12?
В случай че отговорът на втората част на въпроса е положителен, германският съд поставя следния допълнителен въпрос:
Отнася ли се условието „със запазване на същата разпоредба“, предвидено в член 3, параграф 3, второ изречение от Директива 92/12, при облагането на предоставянето на услуги, свързани с продукти, подлежащи на акциз по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 92/12, също така и за единственото условие, изразено в член 3, параграф 3, първо изречение на посочената директива, „при условие че тези данъци не водят до формалности при преминаване на границата в рамките на търговията между държавите членки“, или в такъв случай данъкът трябва също така да отговаря на „специалните причини“, изисквани в член 3, параграф 2 от посочената директива?