Дело C-44/93: Namur-Les assurances du crédit/Office national du ducroire и Белгийска държава, Заключение от 22 юни 1994 г.

1) Следва ли член 93, параграф 3 от Договора да се тълкува в смисъл, че предоставянето или изменението на помощ включва решение на държава членка да разреши, след влизането в сила на Договора, на публично учреждение, което преди това е извършвало само инцидентно застраховане на кредити за износ към други държави членки, да упражнява тази дейност занапред без ограничения, така че помощта, предоставена от тази държава на учреждението по законодателство, предшестващо влизането в сила на Договора, сега се прилага към упражняването на тази дейност в разширения ѝ обхват?
2) Следва ли член 93 от Договора да се тълкува в смисъл, че новата помощ следва да се разглежда като подчинена на правилата за съществуваща помощ, ако новата помощ, без да е била нотифицирана на Комисията съгласно член 93, параграф 3, е била предмет на жалба до Комисията и последната, след като е извършила предварително разглеждане на помощта и е отправила до съответната държава членка искане за информация относно помощта, в което е посочила, че при липса на отговор или при получаване на неудовлетворителен отговор преди изтичането на определения срок ще бъде принудена да започне процедурата по член 93, параграф 2 от Договора (което искане е било удовлетворено), не е започнала тази процедура в разумен срок?
3) Следва ли член 92, параграф 1 от Договора да се тълкува в смисъл, че предоставянето или изменението на помощ включва поведение на държава членка, състоящо се в:
а) съобщаване чрез делегати на министри, участващи в управителния съвет на публично учреждение с правосубектност и съгласно законодателството, уреждащо това учреждение, на обща политика, водеща до разширяване на обхвата на помощта;
б) не противопоставяне чрез намеса на делегатите на министрите в управителния съвет на публичното учреждение на решение на съвета, водещо до разширяване на обхвата на помощта, по-специално чрез неизвършване на отмяна на това решение, когато законодателството, уреждащо публичното учреждение, позволява такава отмяна от страна на държавата след спиране на решението, прието от делегатите на министрите?