Дело C-416/10: Križan и др., Заключение от 19 април 2012 г.

1) Позволява ли, съответно задължава правото на Съюза (и по-конкретно член 267 ДФЕС) върховната юрисдикция на държава членка да сезира служебно Съда на Европейския съюз с преюдициален въпрос, включително на такъв етап от съдебното производство, на който Конституционният съд е отменил решение на върховната юрисдикция, което се основава преди всичко на прилагането на правната уредба на Съюза относно опазването на околната среда, като е задължил тази юрисдикция да се придържа към правните изводи на Конституционния съд относно нарушаването на материалните и процесуалните конституционни права на страна в производството, без да държи сметка за свързаните с правото на Съюза измерения на разглежданото дело или, с други думи, когато, произнасяйки се като последна инстанция, Конституционният съд е достигнал до извода, че не е необходимо да се отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в рамките на това производство и временно е изключил по разглежданото дело прилагането на правото на подходяща околна среда и на нейното опазване?

2) Може ли да бъде постигната основната цел на комплексното предотвратяване, която е определена по-конкретно в съображения 8, 9 и 23, както и в членове 1 и 15 от Директивата КПКЗ, и по-общо в общностната правна уредба относно околната среда, т.е. предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда, включително чрез приобщаването на обществеността към целта да се постигне висока степен на опазване на околната среда като цяло, в рамките на производство, при което не се гарантира достъп на обществеността в началото на процедурата за комплексно предотвратяване, до всички релевантни документи (член 6 във връзка с член 15 от Директивата КПКЗ), и по-специално до решението за разполагане на инсталация — депо за отпадъци, но като впоследствие липсващият документ бъде приложен по делото в първоинстанционното производство, при условие че той няма да бъде оповестяван на останалите участници в производството, тъй като става дума за търговска тайна, или — казано с други думи — може ли основателно да се предположи, че решението за разполагане на инсталацията (и най-вече неговата обосновка) оказва съществено влияние върху доводите, становищата и останалите предложения?

3) Постигат ли се целите на Директивата ОВОС, по-специално от гледна точка на правната уредба на Съюза относно околната среда, и по-конкретно от гледна точка на предвиденото в член 2 условие, съгласно което, преди да бъдат одобрени определени проекти, те следва да бъдат оценени с оглед на въздействието им върху околната среда, когато валидността на приетото през 1999 г. първоначално становище на Министерството на околната среда, с което преди време е приключила процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, е удължена след няколко години с обикновено решение, без да се извърши нова оценка на въздействието върху околната среда

С други думи, може ли да се приеме, че валидността на решение, което вече е прието в приложение на Директивата ОВОС е неограничена?

4) Общото условие, произтичащо от Директивата КПКЗ (и по-специално от нейния преамбюл и от членове 1 и 16) — а именно, че държавите членки гарантират предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда, като следят и за това заинтересуваните лица да разполагат с редовни, справедливи и бързи административни и съдебни производства — във връзка с член 10а от Директивата ОВОС, както и от член 6 и от член 9, параграфи 2 и 4 от Орхуската конвенция, включва ли и възможността посочените лица да поискат постановяването на привременна административна или съдебна мярка по националното право (например разпореждане за спиране на изпълнението на комплексно решение), която позволява временно, т.е. до постановяването на решение по същество, да се спре изграждането на проектираната инсталация?

5) Възможно ли е посредством съдебно решение, с което се осъществява условието по Директивата КПКЗ, по Директивата ОВОС или по член 9, параграфи 2 и 4 от Орхуската конвенция, т.е. в приложение на предвиденото в посочените разпоредби право на обществеността на справедлива съдебна защита по смисъла на член 191, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който се отнася до политиката на Европейския съюз в областта на околната среда, незаконосъобразно да се наруши правото на собственост на експлоатиращия инсталацията, гарантирано по-конкретно в член 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, например като в рамките на съдебно производство се отмени надлежно предоставеното на заявителя комплексно разрешително за нова инсталация?