Дело C-41/04: Levob Verzekeringen и OV Bank, Заключение от 12 май 2005 г.

a) Следва ли член 2 и член 5 от Шестата директива, във връзка с член 6 от нея, да се тълкуват в смисъл, че придобиването на софтуер, като този в настоящия случай и при условия като тези по спора — при които е предвидено отделно плащане за стандартния софтуер, записан на носител, разработен и пуснат на пазара от доставчика, от една страна, и последващото му персонализиране според изискванията на купувача, от друга — трябва да се счита за една единствена доставка?
б) Ако отговорът на горния въпрос е положителен, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че тази доставка трябва да се счита за услуга (в която доставката на стоките, а именно носителите, е включена)?
в) Ако отговорът на този въпрос е положителен, следва ли член 9 от Шестата директива (в редакцията, действаща до 6 май 2002 г.) да се тълкува в смисъл, че тази услуга се предоставя на мястото, посочено в член 9?
г) Ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен, коя част от член 9 от Шестата директива е приложима?
а) Ако отговорът на въпрос 1(а) е отрицателен, следва ли посочените в него разпоредби да се тълкуват в смисъл, че предоставянето на неперсонализиран софтуер на носители трябва да се счита за доставка на материална вещ, за която договорената отделна цена представлява възнаграждение по смисъла на член 11А(а) от Шестата директива?
б) Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, следва ли член 9 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че услугата се предоставя на мястото, посочено в член 9 или на едно от местата, посочени в член 9?
в) Прилага ли се същото и за услугата, състояща се в персонализирането на софтуера, както и за предоставянето на стандартния софтуер?