Дело C-391/93: Perrotta/Allgemeine Ortskrankenkasse München, Съдебно решение от 13 юли 1995 г.

Задължена ли е компетентната институция по член 25, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 на Съвета от 2 юни 1983 година, да се произнесе по искане за удължаване на периода, за който се изплащат парични обезщетения по болест, дори когато това искане не е направено изрично от безработното лице, но може да се изведе от заявление за парични обезщетения по болест, подадено малко преди изтичането на срока, посочен в член 25, параграф 1 от регламента, пред институцията по здравно осигуряване на мястото, където безработното лице е отишло?

При определяне дали е налице случай на непреодолима сила по смисъла на член 25, параграф 4 от Регламент № 1408/71, длъжна ли е компетентната институция да извърши преценка на обстоятелствата по случая, за да установи дали безработното лице може разумно да бъде задължено да се върне в компетентната държава, като вземе предвид не само риска състоянието на здравето му значително да се влоши или шансовете му за възстановяване да намалеят в резултат на връщането, но и тежестта на изпитанието, на което би бил подложен, като се има предвид, че понятието „непреодолима сила“ не може да се ограничи до абсолютната невъзможност за връщане в компетентната държава и че физическата възможност за пътуване сама по себе си не изключва наличието на непреодолима сила?