Дело C-388/11: Le Crédit Lyonnais, Заключение от 28 февруари 2013 г.

1) Може ли с оглед на правилата относно териториалния обхват на данъка върху добавената стойност член 17, параграфи 2 и 5 и член 19 от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че за изчисляване на предвидената в тях подлежаща на приспадане част установеният в дадена държава членка търговец трябва да взема предвид приходите на всеки от установените в друга държава членка негови клонове, като същевременно тези клонове трябва да вземат предвид всички реализирани от търговеца приходи, подлежащи на облагане с [ДДС]?
2) Трябва ли същото решение да бъде възприето за клоновете, установени извън Европейския съюз, по-специално с оглед на правото на приспадане, предвидено в член 17, параграф 3, букви а) и в), по отношение на банковите и финансовите сделки, посочени в член 13, част Б, буква г), точки 1—5, извършени в полза на установени извън Общността получатели?
3) Може ли отговорът на първите два въпроса да бъде различен в различните държави членки в зависимост от възможностите, предоставени от член 17, параграф 5, последна алинея по-специално във връзка с установяването на отделни направления на дейност?
4) При утвърдителен отговор на един от първите два въпроса, от една страна, следва ли прилагането на такава подлежаща на приспадане част да се ограничи до изчисляването на правото на приспадане на [ДДС], с който са обложени разходите на търговеца във връзка с чуждестранните клонове, и от друга страна, трябва ли реализираните в чужбина приходи да се вземат предвид в съответствие с приложимите правила в държавата на клона или в държавата, в която се намира седалището на търговеца?