Дело C-372/85: Traen, Заключение от 5 февруари 1987 г.

1. Според какви критерии следва да се определи дали едно предприятие за обезвреждане на отпадъци попада в обхвата на членове 8—12 от Директива 75/442

Достатъчно ли е дейността да е случайна или изолирана, или трябва да са изпълнени и други критерии, например относно предмета на дейност на предприятието, действително извършваните операции (основна или спомагателна дейност или повтарящи се операции), вероятното въздействие върху околната среда и т.н.

2. Длъжен ли е превозвач, който изхвърля отпадъци по нареждане, по искане или с разрешение на собственика или ползвателя на земята, който е придобил собствеността върху отпадъците, да получи разрешително и възниква ли подобно задължение за собственика или ползвателя, който, без сам да изхвърля отпадъците, дава съгласието си за това

3. Отговаря ли разрешително за изхвърляне, издадено от директора на предприятие за пречистване на води, създадено от органите на държава членка, на изискванията на членове 5 и 8 от директивата

4. До каква степен държавите членки са свободни да организират надзора, посочен в член 10 от директивата

5. Прилагат ли се задълженията, наложени с членове 8 и 12 от директивата, пряко спрямо предприятията или тяхното прилагане зависи от предварителното създаване или определяне от държавата членка на компетентния орган, пред който предприятията могат да подават заявления, inter alia, за получаване на необходимото разрешително, и от приемането на необходимите правила за изпълнение, например относно формулярите за депониране на отпадъци, като се има предвид, че директивата влиза в сила чрез нотификация до държавите членки, а не чрез публикуване в Официален вестник на Европейските общности (член 191 от Договора за ЕИО и член 13 от директивата)?