Дело C-371/03: Aulinger, Заключение от 17 ноември 2005 г.

Следваше ли член 1, буква д) от Регламент (ЕИО) № 1432/92 на Съвета от 1 юни 1992 г. да се тълкува в смисъл, че търговският превоз на лица до и от територия, върху която е наложено ембарго, осъществяван под формата на така наречения „разделен превоз“, е бил разрешен или забранен

Разделен превоз следва да се разбира като превоз на лица до и от територия, върху която е наложено ембарго, въз основа на сътрудничество между предприятие, установено в държава членка на Общността, и друго предприятие, установено на територия, върху която е наложено ембарго, като първото предприятие осигурява превоза до близостта на границата на територията, върху която е наложено ембарго, а второто предприятие превоза между това място и територията, върху която е наложено ембарго (като пътниците се прехвърлят в друго превозно средство). В случай че Съдът допусне законосъобразността на разделения превоз, беше ли държавата членка, въз основа на член 10 ЕО или член 297 ЕО или други разпоредби на правото на Общността, длъжна да се консултира с други държави членки или с Комисията, преди да приеме национални мерки, основани на предполагаемата противоправност на разделения превоз?