Дело C-369/98: Fisher, Заключение от 10 февруари 2000 г.

1) Позволяват ли член 3, параграф 1 и член 9 от Регламент (ЕИО) № 3508/92, съчетани с общите принципи на правото на Общността, разкриването на информация, съхранявана в компютъризирана база данни, създадена по член 2, отнасяща се до данни, предоставени от или от името на бивш кандидат за плащания по схеми за подпомагане на производителите на определени полски култури, на трети лица?
2) Ако отговорът на въпрос 1(i) е положителен, ограничено ли е разкриването, което компетентният орган е законово длъжен да предостави, по отношение на лицата, на които може да бъде направено разкриването:
(a) до лицата, упълномощени от бившия кандидат във формуляра за кандидатстване на Обединеното кралство; и/или
(b) до лицата, които се нуждаят от информацията във връзка със своята кандидатура за земеделска помощ по отношение на същата земя като бившия кандидат, дори когато бившият кандидат отказва да разкрие информацията;
и по отношение на информацията, която трябва да бъде разкрита:
(c) до тази информация, която не представлява търговска тайна; и/или
(d) до тази информация, която е необходима за разкриване, за да се гарантира, че лицето, което иска информацията, може, като предприеме разумни стъпки, да избегне налагането на санкции във връзка със собствената си кандидатура за земеделска помощ?
(2) Ако отговорът на въпрос 1(i) е положителен и компетентните органи са отказали незаконосъобразно да разкрият поисканата информация при обстоятелства, при които, ако лицето беше получило информацията, щеше да остави само допустима земя, прави ли това налагането на санкции по член 9 от Регламент (ЕИО) № 3887/92 по тази причина само по себе си незаконосъобразно?
(3) Независимо дали отказът на компетентните органи да разкрият информацията, посочена във въпрос 1(i) по-горе, е бил законосъобразен или незаконосъобразен, имат ли право те да използват срещу дадено лице информация, която, въпреки исканията за нея, са отказали да му предоставят?