Дело C-319/82: Société de vente de ciments/Kerpen & Kerpen, Заключение от 16 ноември 1983 г.

1. Следва ли член 85 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че петгодишен договор за годишни доставки на приблизително 40 000 тона цимент трябва да се счита за нищожен, когато предприятие, установено във Федерална република Германия, се договаря с предприятие, установено във Франция и занимаващо се с продажба на цимент, да не доставя получения цимент в Саарланд, а при доставки в района на Карлсруе да взема предвид съвместната собственост на френското предприятие върху заводи във Вьосинген (Германия) и всеки път да се консултира с френското предприятие преди да търси клиенти там?
2. Ако посоченият по-горе договор трябва да се разглежда като основен договор и ако е нищожен по член 85, параграф 2 от Договора, следва ли отделните договори за продажба, сключени в изпълнение на този договор, също да се считат за нищожни?
3. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: Следва ли член 85, параграф 2 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в него нищожност обхваща и фактическите действия, извършени в изпълнение на задълженията по договора за продажба, така че доставчикът да няма право, доколкото е извършил доставки, да иска връщане на своите активи (на основание правилата за неоснователно обогатяване, действащи във Федерална република Германия) по нищожния договор за продажба?