Дело C-316/05: Nokia, Съдебно решение от 14 декември 2006 г.

Трябва ли условието за „особени причини“ по първото изречение на член 98, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 да се тълкува в смисъл, че съд, който установи, че ответникът е нарушил общностна марка, може, независимо от другите обстоятелства, да се въздържи от издаване на конкретна забрана за по-нататъшно нарушение, ако счита, че рискът от по-нататъшно нарушение не е очевиден или по друг начин е само ограничен?

Трябва ли условието за особени причини по първото изречение на член 98, параграф 1 от Регламента относно общностната марка да се тълкува в смисъл, че съд, който установи, че ответникът е нарушил общностна марка, може, дори ако не съществува такова основание за въздържане от издаване на забрана за по-нататъшно нарушение, каквото е предвидено в първия въпрос, да се въздържи от издаване на такава забрана на основание, че е ясно, че по-нататъшното нарушение е обхванато от законова обща забрана за нарушение по националното право и че на ответника може да бъде наложено наказание, ако извърши по-нататъшно нарушение умишлено или поради груба небрежност?

Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, трябва ли в такъв случай да се вземат конкретни мерки, чрез които забраната например се съчетава с наказание, за да се гарантира, че забраната се спазва, дори когато е ясно, че по-нататъшното нарушение е обхванато от законова обща забрана за нарушение по националното право и че на ответника може да бъде наложено наказание, ако извърши по-нататъшно нарушение умишлено или поради груба небрежност?

Ако отговорът на третия въпрос е положителен, прилага ли се това дори когато условията за приемане на такава конкретна мярка в случай на съответно нарушение на национална марка не биха се считали за изпълнени?