Дело C-314/98: Snellers, Заключение от 17 февруари 2000 г.

1) За целите на прилагането на Директива 83/189/ЕИО, изменена с Директива 88/182/ЕИО, към национални правила, приети на 9 декември 1994 г., необходимо ли е да се вземат предвид и измененията, въведени след тази дата с Директива 94/10/ЕО, като се има предвид, inter alia, формулировката, използвана в преамбюла на последната директива

2) Ако отговорът на въпрос 1 е положителен: попада ли регламент като Регламента от 1995 г. в обхвата на Директива 83/189/ЕИО, изменена с Директива 94/10/ЕО

3) Ако отговорът на въпрос 1 е отрицателен: (a) Следва ли понятието „техническа спецификация“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 83/189/ЕИО, изменена с Директива 88/182/ЕИО, да се тълкува в смисъл, че обхваща и регламент като Регламента от 1995 г.

(b) Ако не, попада ли такъв регламент в обхвата на член 1, параграф 5 от същата директива (който определя понятието „технически регламент“)

4) Когато национални правила относно издаването на празни свидетелства за регистрация формално не правят разлика между официални вносители и паралелни вносители, но на практика затрудняват паралелните вносители да доставят превозни средства с празно свидетелство за регистрация, тъй като те могат да получат от чужбина само превозни средства, които вече са регистрирани, и тези правила обуславят издаването на празно свидетелство за регистрация inter alia от това, съответното превозно средство, внесено от друга държава членка, да е било регистрирано в тази друга държава членка за срок, който не надвишава два дни, представляват ли тези правила мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса, която е забранена от член 30 от Договора за ЕО

5) Ако на въпрос 4 следва да се отговори положително, оправдани ли са правила като тези, съдържащи се в Регламента от 1995 г., с оглед на съображения, свързани с пътната безопасност и/или опазването на околната среда, по-специално поради тяхната връзка с изискванията, приложими към превозните средства, и с определянето на датата, от която превозните средства подлежат на общо задължение за периодични проверки

6) Ако на въпрос 5 се отговори положително, следва ли такова препятствие пред търговията да се счита за пропорционално на целта, преследвана от националните правила относно издаването на празни свидетелства за регистрация, ако тези правила правят невъзможно доказването, че превозното средство е ново

Влияе ли на отговора на този въпрос обстоятелството, че паралелен вносител може да се договори със своя доставчик в друга държава членка, че след издаването на чуждестранно свидетелство за регистрация доставчикът ще поиска спиране на предоставеното разрешение и ще поиска това спиране да бъде отменено, когато паралелният вносител подаде заявление за регистрация в държавата на внос?