Дело C-269/95: Benincasa/Dentalkit, Съдебно решение от 3 юли 1997 г.

Следва ли първата алинея на член 13 и първата алинея на член 14 от Конвенцията да се тълкуват в смисъл, че ищец, който е сключил договор с оглед упражняване на търговска или професионална дейност, не към настоящия момент, а в бъдеще, може да се счита за потребител?

Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: Обхваща ли точка 1 от първата алинея на член 13 от Конвенцията (договор за продажба на стоки на изплащане) франчайзингов договор, който задължава ищеца да закупува от другата страна по договора, за период от няколко (три) години, стоките и изделията, необходими за оборудване и експлоатация на търговски обект (без да са уговорени условия за изплащане), да плати първоначална такса и, от втората година на дейността, лицензионна такса в размер на 3% от оборота?

Дали съдът на държава членка, посочен в споразумение за избор на съд, има изключителна компетентност съгласно първата алинея на член 17 от Конвенцията, дори когато искът е inter alia за обявяване на нищожност на франчайзингов договор, съдържащ самата клауза за избор на съд, която е специално одобрена по смисъла на членове 1341 и 1342 от Италианския граждански кодекс?