Дело C-259/04: Emanuel, Съдебно решение от 30 март 2006 г.

Може ли търговска марка да бъде от такова естество, че да заблуждава обществеността и да бъде забранена за регистрация по член 3, параграф 1, буква г) от Директива 89/104 при следните обстоятелства:

а) репутацията, свързана с търговската марка, е прехвърлена заедно с предприятието, което произвежда стоките, към които се отнася марката;

б) преди прехвърлянето търговската марка е указвала на значителна част от съответната общественост, че определено лице е участвало в проектирането или създаването на стоките, по отношение на които е използвана марката;

в) след прехвърлянето приобретателят е подал заявление за регистрация на търговската марка; и

г) към момента на заявлението значителна част от съответната общественост погрешно е вярвала, че използването на търговската марка означава, че определеното лице все още участва в проектирането или създаването на стоките, по отношение на които е използвана марката, и това убеждение е вероятно да повлияе на покупателното поведение на тази част от обществеността?

Ако отговорът на първия въпрос не е безусловно „да“, какви други обстоятелства трябва да се вземат предвид при преценката дали търговската марка е от такова естество, че да заблуждава обществеността и да бъде забранена за регистрация по член 3, параграф 1, буква г) от Директива 89/104 и по-специално, има ли значение дали рискът от заблуда е вероятно да намалее с течение на времето?

Може ли регистрирана търговска марка да бъде подвеждаща за обществеността вследствие на използването ѝ от притежателя или с негово съгласие и поради това да подлежи на отмяна по член 12, параграф 2, буква б) от Директива 89/104 при следните обстоятелства:

а) регистрираната търговска марка и свързаната с нея репутация са прехвърлени заедно с предприятието, което произвежда стоките, към които се отнася марката;

б) преди прехвърлянето търговската марка е указвала на значителна част от съответната общественост, че определено лице е участвало в проектирането или създаването на стоките, по отношение на които е използвана марката;

в) след прехвърлянето е подадено заявление за отмяна на регистрираната търговска марка; и

г) към момента на заявлението значителна част от съответната общественост погрешно е вярвала, че използването на търговската марка означава, че определеното лице все още участва в проектирането или създаването на стоките, по отношение на които е използвана марката, и това убеждение е вероятно да повлияе на покупателното поведение на тази част от обществеността?

Ако отговорът на третия въпрос не е безусловно „да“, какви други обстоятелства трябва да се вземат предвид при преценката дали регистрираната търговска марка е подвеждаща за обществеността вследствие на използването ѝ от притежателя или с негово съгласие и поради това подлежи на отмяна по член 12, параграф 2, буква б) от Директива 89/104 и по-специално, има ли значение дали рискът от заблуда е вероятно да намалее с течение на времето?