Дело C-254/08: Futura Immobiliare и др., Заключение от 23 април 2009 г.

Текст

... — Липса на разпределение на разходите за обезвреждане на отпадъците в зависимост от действителното им произвеждане — Съвместимост с принципа замърсителят плаща“

I — Въведение

1. Запитващата юрисдикция иска от Съда да поясни в каква степен принципът „замърсителят плаща“, присъщ за правния режим на отпадъците, ограничава правото на преценка на държавите членки, когато установяват правила, според които разходите по обезвреждането на битови отпадъци трябва да бъдат разпределени. Всъщност няколко хотелиерски предприятия оспорват наложените им разходи за обезвреждане на отпадъци, тъй като считат, че те не съответстват на произведените от тях отпадъци.

II — Правна уредба

А — Рамковата директива относно отпадъците

2. Принципът „замърсителят плаща“ е изведен в член 15 от Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците ( 2 ) (наричана по-нататък „Рамкова директива относно отпадъците“):

„В съответствие с принципа „замърсителят плаща“ разходите за обезвреждане на отпадъците следва да бъдат понесени от:

а) притежателя, който има отпадъци, които се обработват от събирач на отпадъци или от предприятие, както е предвидено в член 9;

и/или

б) предишните притежатели или производителя на продукта, от който са произлезли отпадъците.“

3. Тази разпоредба е идентична на член 15 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците ( 3 ), кодифицирана с всичките ѝ изменения от Директива 2006/12. Член 20 урежда прехода от предишната, към новата директива:

„Директива 75/442/ЕИО се отменя, без да се засягат задълженията на държавите членки, свързани с крайните срокове за транспонирането ѝ в националното законодателство, предвидени в приложение ...