Дело C-245/88: Daalmeijer/Sociale Verzekeringsbank, Съдебно решение от 21 февруари 1991 г.

Прилага ли се член 13, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 към лице, което е преустановило окончателно работа в администрацията на държава членка и е отишло да живее със своя съпруг/съпруга в друга държава членка, в която не упражнява професионална дейност и не е обхванато от схема за социално осигуряване на друго основание?

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, могат ли да се прилагат изисквания за пребиваване като тези, предвидени в член 6, параграф 1, буква а) от нидерландския Algemene Ouderdomswet, спрямо съответното лице за периода, през който то (и неговият/нейният съпруг/съпруга) са пребивавали в държава членка, различна от държавата, в чиято служба е било последно заето, като по националното право може да се счита, че лицето е продължило да живее по време на последния си период на заетост?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и/или на втория въпрос е положителен, какъв би бил отговорът, ако лицето, посочено в първия въпрос, е получавало обезщетение от Нидерландия през периода, в който е пребивавало на територията на държава членка, различна от Нидерландия, във връзка с прекратяването на последната си заетост в служба на Нидерландия (обезщетение, което по националното право не води до осигуряване по Algemene Ouderdomswet)?